Октавия на Залезите
Подскок след подскок и мостра след мостра
стъпалата са седем но в осем сме пак
отново на старт в единицата злостна
притеснени стъпало подриваме пак
пустинята тук е фаталната гостна
Властелинка си ти на тъжен сумрак..
Разпуква се…да… това е познато
и чуждо не е.. усещаш… нали?
и камъка знаеш.. сърце не излято
от студа ти избяга и в ада се скри
но сякаш от огнена буря навято
завърна се… ето… и тебе откри…
Разпуква се.. да.. и твоя е рожба
усещаш кръвта си тревожно да ври
разбираш пейзажа за твоя изложба
и как нещо чуждо във тебе твори
и ето шедьовъра.. чувственост сложна
която умът безнадежден роди….
Няма коментари:
Публикуване на коментар