Черна Милост

                                                Черна Милост

       Късай птицо, разкъсвай! Дърпай и изтръгвай това, което ме държеше в оковите, наречени човешко тяло! Опъвай струните на сетивата, крещящи в пресмъртна агония и ме къпи... къпи ме в червеното.. прощалното червено на възкиселостта, течаща във вените ми приживе! Ти, моя птицо, дойде навреме! Знаех, че зад твоята чернота се крие тази интелигентност, която, наблюдавайки отстрани хората, се учеше на това какво не е животът и попиваше всяка една от грешките им! Ти, умна птицо, не трябваше да грешиш за да се учиш, а само да наблюдаваш! Това те прави и божествена!
       Сега, черен мой палачо, вкусвай от човешкото и тържествувай, защото не трябва да вриш в кръв, за да знаеш какво е човека. Усети неизживяните страсти, въжделения и надежди, но най - вече вкуси, птицо моя, от страховете, които имах приживе и разяждаха тялото ми, разчленяващи го в тъжно минало и несигурно бъдеще и така не ме оставиха да живея сега! Да, черна екзекуторко - разкъсвай и вкусвай безумието ми!

       Побързай, моя радост в черно и не оставяй дъжда да отмива твоя пир. Този пир е и мой, защото да споделя болката преди отвъдното с всички възможни сетива и запечатам спомена за нея на всички възможни нива на сензорност, всичко това е гаранция да не се върна! Нека споменът остане и отвъд... и винаги когато Те виждам там с истинските ти сребристо - бели одежди да те поглеждам като благодетел, а не като палач...
       Продължавай! Продължавай! Още малко и ще достигнеш него! Ще достигнеш онзи къс туптяща плът, която твърде късно научих, че не само пришпорва червения поток по вените ми, но и даваше единствените сигнали, че сме живи! И когато Ти, моя милостива птицо, достигнеш до него, пощади го... и забий фатално и със сила клюна в него... защото само то заслужава покой, който не е предизвестен от Болка! Смили се, моя любима птицо!