Финалният букет

Финалният букет

А всичко друго е от небесните,
щом кимнат само,
спира дъха вятърът в бучащото море, 
застиват ясени и кипариси стари.

/ Хораций /

       Нощта изпълваше стаята със странна луминисценност, събрала светлините от небе и земя в едно в жалък опит да замести слънцето. Тази сивосинкава вълна светлина крепеше затворения простор на границата между зловещо и самотно тъжно и беше обагрила косите на съществото със сведен поглед в неопределеността на зрялата възраст. Веригите, спуснати отгоре и подсказващи най-неподвижната люлка във вселената, завършваха някакси патоса на сивосинкавия фон и тази пропита с безнадеждност театрална сцена избутваше героинята непринудено напред... без да я изпуска от бетонната си прегръдка.
       Но това червено! Това разхвърляно и смущаващо червено, което би трябвало да топли, сега разкъсваше сивосинкавата хармония и хегемония и взривяваше неврологията на наблюдателя с перцептуалност и усещания далеч над възможното за мозък очакващ недвусмислени и ясни сигнали на познати мостри и холограми. Тук той беше безнадеждно претоварен и блокираше във вакуума на недоумението.
Само Тя можеше да даде отговора. Само Тя можеше да каже защо дланите ѝ са притискали стъклото по-милостиво, отколкото Тя е била притискана от неговата първобитна страст. Само Тя можеше да каже защо този танц започна с наливане на шампанско и завърши с проливане на кръв. Само Тя... никой друг.
       Най-страстната любов започва с рози и свършва с кръв. Най-страстната любов започва с огън в гърлото, лава по вените и настръхналост на мускулите в една странна бълбукаща прохлада по повърхността на кожата напоняща къпене в шампанско. Най-страстната любов не спираше дъха, а го правеше експлозивно напиращ и притискащ кръвта през капилярите и лимфата през порите на кожата. Да... Тя срещна тази любов и това начало даваше тревожни сигнали и за края, защото това което започва с огън - свършва с пепел!

       Той се появи в живота ѝ нехаен, напомпан с онази

изначална мъжественост, срещу която жените не могат да извадят доводи и да се противопоставят. Той я заля с цялата палитра от животински жокери на алфа мъжкар, които правят от жената разтреперана и влажна от страх и страст робиня на природата! Той не я покори! Той просто я отнесе... както вихрушка - безпомощно листо.
       Страстта може да се изживее само по един начин - да се изконсумира! Тя не търпи вкусване и дегустация! При нея заиграване, флирт и последвалата експлозия са едно. Страстта не търпи разделение и етапи. Не търпи Тя и Той в роли или пасивност и активност! Страстта е един огън и горящите са всички!
       Те не се любеха. Те се изяждаха и смазваха, притискваха, давеха, въртяха и в същото време приплъзваха един в друг и сливаха. Те правеха всичко друго само не и онази безсмислица, наречена от инвалидизирани мозъци секс. Този тъжен ритуал на ритмични двуизмерни движения с припъшкваниците на лицемерна театралност, залъгваща участниците, че правят нещо. Не! Те се вмъкваха един в друг в опит да се разкъсат на парчета и съберат отново в едно... състояние, което щеше да ги избави от тази неустоима кръвожадност един към друг, където плячка и хищник са едно и също!
       Последната нощ започна с шампанско, но чашите не звъннаха с обичайната си бодрост и жизненост. Липсваше и онази влажна кристалност в очите, издаваща екзалтацията на очакването. Нещо се беше счупило, но никой от двамата не искаше да си го признае. Нещо си беше отишло, изконсумирано, изгоряло и сега само някакъв замиращ и мъждукащ спомен крепеше погледите един към друг и изпъваше лицето в неестествена усмивка и ведрост. От тук нататък развръзката се изсипа като сваличища от съмнения, обвинения и гняв от подозрения в предателство, изневяра и безчувственост. Мозъкът поде тази психарска мелодия и започна със сценариите на онези психотрилъри, които смразяваха кръвта с острието на абсурда. Месомелачката на емоционалната чума защрака в ритъма на безумието и смилаше садистично всеки опит за смирение. Време беше и за последния екшън в който насилието излезе на сцената, маскирано на страст... но изигра ролята си в кървава баня също така страстно както и преди, но вече с изцапани с червено ръце и прерязан гръклян. Това, което бе започнало с рози... завърши с кръв.

       Сега, застинала в поза, в която Залюляването вече не само е безсмислено, но се е превърнало в един от онези кошмари, заради които не можем да заспим, Тя бавно потъваше в себе си и в дупката, която беше зейнала вътре в нея. Все още усещаше някъде около нея присъствието на куп месо, плуващо във вече засушаваща се локва червена възкисела смрад, забиваща се не само в обонянето, но и пронизваща всичко с настръхваща и траурна тържественост. Само един нюанс от мириса на тази кръв забързваше сърцето ѝ в старо познато темпо. Този единствен нюанс, заслужаващ купчината задочна мърша ги събра един с друг... той ги и раздели.
       Дълбоко в себе си Тя разбираше, че беше измамена, но не от Него... Тя усещаше, че има сила някъде горе, чието невидимо и коварно присъствие даваше напрежението от присъствие на перверзен воайор не само наблюдаващ, но и документиращ събитията. Усещаше присъствието на тази сила и сега... тук, на прощалната люлка, която можеше да се залюлее само веднъж и в една посока. Още малко и финалният тласък щеше да е вече факт. Липсваше само финалното възмущение, че това не е било само измама, но и театър, в който Тя несъзнателно е играла роля, на която не е била сценаристката. Кукла на конци... дърпани от садистични и цинични Богове с изкривени от просташки смях мутри. Ето... Те ѝ подхвърлиха страстта на кръвта като примамка с обещание за най-големия възможен екстаз, имитиращ избухването на свръхнова! Тя го получи, но с това и финалния букет от онези рози, които не цъфтят, а се разливат в кърваво червеното на преходното... Рози и кръв... патоса на заблудата, наречена човешка любов.