Прошката на колибри

Прошката на колибри

       "Ще те скрия в шепите си, малка трепетлива птицо. Ще те заровя в лапите си непознали вечността, а само кръв. Ще ти даря доспехите си, изковани от пот и вяра в утрешния ден и подема на слънчевото кълбо! Ще те посипя с росата на първата Любов и нейната живителна Красота и нежен огън… ще те пазя… Ще те пазя от ветровете на пустинята, наречена отчуждение и пътищата, разкъртени от човешка суета… Ще те пазя, мое Колибри защото само ти дойде на смъртното ми легло и ми прости… Прости ми непредпазливостта да вря в кръв, която не е моя. Сега ти връщам капчица, мое Колибри!… Връщам това, което откраднах, за да обичам, но така и не успях да го сторя… Прости ми най-нежната от всички Птицо!" 

       Това "На прощаване" нямаше да бъде прочетено от никой. Колко животи отминават без да си вземат прошка за неспособността да обичат истински. Това не беше престъпление или грях в теологичен смисъл. Това даже не беше грешка или лош маниер, някаква степен емоционална инвалидизираност или ментален дефицит. Това беше просто Неспособност... липса на дарба, в която би трябвало да се обучава едно цяло човечество. Да... тук, в тази сиротна Земя, и подхвърлени на стихията на четирите елемента, точно тук трябваше да бъдем научени на Любов… или припомнени на същата, защото само Тя ни гарантираше завръщане. И ето, че тя се е превърнала в Колибри… долетяло, за да ни даде прошка… на нас, угасналите от безразличие и апатия звезди...