Прокоба

Прокоба

Гробар, лопата и димяща пръст

съндък със мърша и парцали

букет увяхнал на оръфан кръст

и тук скимтяли са чакали

небе и облаци във черна мъст

над  клетници лъжа познали...

Последен покрив, тясна зала

овации от гарван милостив

и тук кръвта е бурно вряла

в червено къпан мозък сив

сурата в химни се кривяла

за да зълъже че е някой жив...

Е хайде сбогом... и без плачка

живота бе нелеп пазар

във който счупена играчка

си търсеше добър другар

Тъй ласкаво земята мачка...

принесох костите си в дар!