Сън сънувам

 

                Сън сънувам 

Сън сънувам, друмища друмувам.
В небе се стапям, в синьото трептя.
В нощите на луната все слугувам.
И в изгрев къпан тихо все шептя:
Дали това, с което все будувам
е от земята черна или от Отца... 

Сън сънувам, друмища друмувам.
В росата виждам нечии сълзи.
В зеленото се губя, все умувам. 
Дали следи оставил съм преди?
За преходното все да се страхувам...
и дали са горди моите Деди... 

Сън сънувам, друмища друмувам...
Ще извървя усмихнат тази самота...
Тук нека още малко полудувам.
На танц ме канят Болката... Скръбта...
Тъй само някога ще замъдрувам,
посрещнал със усмивка и смъртта...