Алегретто на залеза
Знам, че с последната нота не си заминаваш и ти. Знам, защото ти дойде преди нея и няма да изчезнеш без нея. Сега, виждайки те в три от елементите, където въздух и вода се сливат в целувката на хоризонта и багрят в пламъка на залеза, усещам, че само земната твърд ме дели от теб...
Приживе се опитвах да те догоня с ноти. Опитах се да прелъстя с езика на музиката и омаям с онази страст, която езикът не може да побере и устата не може да изговори. Затова избрах цигулката! Най-страстната носталгичност, събрана в инструмент, изваян от човешка ръка... Тя беше полегнала там, където би трябвало да стои твоята глава и косите ти да бъдат онези струни, по които аз да пиша с нотите на всеотдайността...
И ето... днес е финалният концерт. Свирих както никога през живота си в онова бяло, с което бих искала да се видя до Теб вечно... и споделя онази част от вечността, наречена човешко проявление. Но ти не дойде... не дойде приживе, а остана на онова разстояние, което делеше мен и хоризонта... моите мечти и копнежи и твоята земна недостижимост. В края на този концерт нямаше аплодисменти, а смях от небесата... Ти си бил Аз... Ти си бил Аз... недосвирена музика и недописани ноти, без които нямаше да се намеря... Сега съм Ти!!
Няма коментари:
Публикуване на коментар