За двама

                                                 

                                             За двама

    Самотните пътища са винаги в Черно / Бяло. Техните закривености не са заформени от маршируващи хора, а са заформени от залитащи хора. Така Пътя вече не е безумна ровеща река помитаща всичко пред нея, а тих поток напояващ душата на Скитника. 

         И Ти, моя Скитнице, днес вървиш, но твоята походка наподобява онзи танц, в който валсът се танцува от един, въпреки, че е за двама. Липсващия хоризонт Те лишава от илюзии, а мъглата дава онова усещане за сигурност, което замества него...онзи, който трябваше прегръщайки Те да те пази от хапещата яснота на заобикалящата ви пустош. 

          Сега върви, Ти моя несподеленост... върви натам... натам, където Пътя и Ти се сливате в онази фаталност, която хората наричат съдба... Там ще споделиш себе си с Времето, а то е моят Път!