Моята Земя
Не бе достатъчно да стъпвам по Теб... Не бе достатъчно да тичам, да се въргалям и лежейки да те прегръщам. Ти беше повече от майка и любима. Повече от щедър, но строг баща и предизвикателна от пакостлив брат. Твоята красота беше достъпна само за имащите респект от теб и беше видима само за онези поети, които имаха дарбата да превеждат душата ти на човешкият език.
Ето... Днес ще потанцувам с теб... Този бяг няма да е състезание с ветровете, а любовната ми ласка, която ще е онзи ритуал отдаващ сърцето ми на най - красивите ти краски...тези на земните цветя. Аз съм едно от тях...моя любвеобвилна Земльо!
Няма коментари:
Публикуване на коментар