Закрилникът

Закрилникът

       Това, което насилствено ме изтръгна от неосъществената мини черна дупка Земя и запрати в измерението на Неверниците, не ми оставяше голям шанс за реванш. Оказа се, че това, което параноиците разбираха под смърт, беше особено гнусна шегичка на космически катаклизми, манифестирани под формата на тривиални физични закони... естествено не от тези, които учихме в училище или университетите.  

       Сега си витаех, незнаейки какво да подхвана с тази си нелокализираност, а на всичко отгоре и усещането за време беше като за без време. И това не се учеше в училище.

       Така си витаех в особена бяс, безпомощност и единствено липсата на мисловна дейност ми доставяше известна самозаблуда за комфорт. От някъде прехвърча идея под формата на НЛО и в нея "разчетох" възможността да си представяме или сънуваме и с отворени очи… Преди да си представя, че съм нов щам на Чума и връхлитам гнусната популация амебоподобни, населяващи гравитационната дупка с лъжливосин цвят наречена Гея или Земя от инвалидизираните сапиенси, един лекокрил тласък гравитация ме запокити по посока Земята и напомни, че са възможни и крила, подмятащи едно съзнание из просторите на земната шир… Миг след това се озовах до онова същество, което бях пропуснал с любовта си… Загърнах го… Даже не ме смути липсата на ръце. Обичта беше закрила… беше ми необходима тази форма, за да го разбера! ДА БЪДА ЧУМА ИМАШЕ ВРЕМЕ!