Като вълна
Все още океан е... бързаш много,
все още в капки силата му спи,
но вятъра ще го събуди скоро,
ще му напомни, че кръвта ти ври
и в едно събран ще връхлети сурово,
но ти не бързай, а дъха му спри...
Все още океан е... бързаш много,
все още залеза е къпещ те в лъчи
и като пясък, милващ чудо босоного,
с водата ще флиртува до зори
и стъпките ти ще прикрива строго,
ти, недостъпна в простосмъртните очи...
Все още океан е... бързаш много,
но знай, че в теб ще закънти,
ще се пробудиш ти с сърцето ново,
със въздух друг във твоите гърди
ще го прегърнеш страстно и сурово,
но не бушувай, а в прeгръдката замри....

Няма коментари:
Публикуване на коментар