Девствеността на Моритурия

Девствеността на Моритурия

       Въпросът с девствеността на Моритурия щеше да остане неразяснен. Въпросът за Първия беше абсолютно несъстоятелен на фона на акта на раждането ѝ, когато тя беше по-скоро изплюта, отколкото минала с трудност през възвлажния и слузест отвор, през който имаха честта да се гърчат мнозината появили се в тази опаковка биоплазмени несретници. Моритурия беше изхфръкнала като коркова тапа, но това събитие не отбеляза проливане на шампанско и вино. Липсваха сълзи и миловидни, сгърчени от обич лица на мултиплицирали се биороботи, имитиращи някаква форма на съзнателна чувствителност. Моритурия беше катапултирана в шибан гравитационен кладенец сред полухищни смърдящи на маркираща пот и пикоч млекопитаещи, имитиращи неврология, способна на нещо повече от репродуктивна хистерия и надпревара за кокала... Тя още не знаеше, че няма как да бъде невинна тук и религиозността отпадаше като опция… Нямаше да има честа и да предположи вероятността да съществува Бог... И тази опция тук изглеждаше скурилно абсурдна, защото нямаше възможност да се развие неврология, самоопияняваща се от лукса и глезотията да си играе и самозалъгва със суетата на взаимоотношенията, наречени Морал и Етика. Любовта беше твърдо закотвена за репродуктивността и започваше и свършваше в интервала от повдигането на репродуктивния член до епогея на изцвъкването на белтъчината... Същия завършваше при женския екземпляр с кратка конвулсия и притреперване на тазобедрената мускулатура... Това беше най-честната от всички възможни видове Любов във Вселената! Изцвъкване, притреперване и сбогом! Всичко останало беше показност и глезотия.

       Моритурия имаше време да изживее Любовта милион пъти, защото подскачаща из гравитационната дупка щеше да се натъква по-често на осеменители, отколкото на собствената си гендер група. Тя нямаше и никога да разбере, че носеше само по погрешка хромозомите, които я правеха женски екземпляр, и че това измерение априори беше резервирано за маскулини... Тя нямаше и да подозира, че това е Любовен акт и имитация на репродуктивност, а щеше да живее с убеждението, че това е вид ритуал и начин за поздрав при среща с непознати. Белтъчините, стичащи се между краката ѝ, използваше за разкраса и забеляза, че косите ѝ с времето се накъдриха интересно под тяхно въздействие. Миризмата, която оставяха, след определено време предизвикваше глад. Като добавка в гозбата застройваха същата. Това беше върха в кулинарните ѝ специалитети. 

       Денят, в който нещо се размърда под явно подутия ѝ от седмици стомах, Моритурия стоеше загледана в изтляващото огнище и дооправяше парцалите по себе си, след поредната десеторна опознаваща оргия, която беше преминала. Вече беше закусила. Нещото, което се размърда в нея я изкара от транса и една вълна кръв, носеща със себе си невъобразима ярост, я връхлетя с огнена стихийност! Един първичен, непробуден и неосъзнат инстинкт в нея се събуди! Вселената проговори в нея с един от принципите си! Изненадата от това се изля в нея под формата на ярост! Преди да се усети, десетината хъркащи около нея алфапомияри, наречени мъжкари, вече приличаха на кървави дрипи, пробучени от белеещи се кости! Кратката касапница в която участваха само ръце, нокти, зъби и лакти беше придружена от непрекъснат виещ крясък, прекъсван само за секунди от примляскване и плюене на минифрагменти от незнайни израстъци и части на нечии тела в червен облак влажност и капки определено с произход на кръв...

       Моритурия вече се носеше, без да прекъсва крясъка си... Имаше още един милион помияри на планетата. Нямаше да пропусне никой!