Това, което Хората възприемат за светлина, Човеците отчитат за заиграване на сенки с различни тоналности на черно, сиво и бяло. Хората обичат драмата на полярностите. Човеците се вдъхновяват от интуитивният усет, че сенките са онази част на светлината, която прави видима катедралата на материалното проявление...олтарят на изгубените души наречен Кръст и Плът!
За Хората това остава невидимо и неосъзнато, защото сетивата им са сковани от страхове и оверижени за времето. Там всеки отчетлив такт на стенният часовник се забива като кинжал и издялва резки в секундарника на плътското... дърворезбата на земното.
Ти, мое Дете, родено като Човек и помнещо Бащиният Дом, ти, мое малко копие на невинността на Вселената, играй си смело със светлото на Земята! Истинското слънце все още е скрито за Теб, но слънцето в тази странна галактика ще ти напомня за онази светлина, която огрява навсякъде и всички кътчета на безкрая. За този благодат няма пространство и време, тъй както няма пространство и време и за твоето сърце...
Ти, моя все още мъждукаща Звездице, Ти носиш зрънцето, от което е поникнал всемира! Топлината на Мама ще напомня уюта на звездният Ти Дом! Нейната усмивка ще напомня приветливостта на южното небе и пролетното утро. Влажният и поглед ще прожектира световете, които си посещавало, а леките прорези по лицето и ще те предупреждават за земните несгоди и тревоги... киселият и горчив вкус на живото в нас.
За Хората това остава невидимо и неосъзнато, защото сетивата им са сковани от страхове и оверижени за времето. Там всеки отчетлив такт на стенният часовник се забива като кинжал и издялва резки в секундарника на плътското... дърворезбата на земното.
Ти, мое Дете, родено като Човек и помнещо Бащиният Дом, ти, мое малко копие на невинността на Вселената, играй си смело със светлото на Земята! Истинското слънце все още е скрито за Теб, но слънцето в тази странна галактика ще ти напомня за онази светлина, която огрява навсякъде и всички кътчета на безкрая. За този благодат няма пространство и време, тъй както няма пространство и време и за твоето сърце...
Ти, моя все още мъждукаща Звездице, Ти носиш зрънцето, от което е поникнал всемира! Топлината на Мама ще напомня уюта на звездният Ти Дом! Нейната усмивка ще напомня приветливостта на южното небе и пролетното утро. Влажният и поглед ще прожектира световете, които си посещавало, а леките прорези по лицето и ще те предупреждават за земните несгоди и тревоги... киселият и горчив вкус на живото в нас.
Докосни, моя Искрице, докосвай светлото на тази Земя. Знай, че истинската светлина става видима само, когато се заиграва в раболепен танц с това, което наричаме Материя. Танцувай и Ти с нея!
Няма коментари:
Публикуване на коментар