Молитвата

Молитвата

И тътря все по пътят кален

реките газя, зъзна във зори

и в студ и пек на свят брутален

кръстосващ недолюбвани съдби

придай ми Същност в жест прощален

Отец могъщ си  - мене пощади...

Не спирай свлачищата и огньове

недей да браниш тленноста на плът

къпи ме в лава, стискай ме в окови

и по отъпкан не, а по разровен път

с десницата води ме през прокоби

без милост тук, с УРОЦИ ЗА ОТВЪД...

Поръчвам смело, на широко

поръчвах Нея с храбростта на луд

за Нея падах вечно от високо

от Небесата мислят ме за шут

разпознах, че в ангелското синеоко

топлина е Тя залъгваща със студ... 

Придай ми Същност в жест прощален

Отец могъщ си - нами пощади

без любов попаднах тук и изоставен

не искам милост, само ускори

и Тя не беше пламъкът фатален

завръщането вече не боли...