Аз, Торнадото

Аз Торнадото

       Денят, в който подсилваше контурите на геометрията наречена Женственост в огледалото, с нищо не подсказваше неочаквания гост. Отражението даваше задоволителен отговор на визуализираното Его и удоволствие бе да се установи, че естетичност и хормонална наситеност се вплитаха в съзнанието под формата на самочувствие и подпираха без усилие главата нагоре в ъгъл, делящ четливо Гордост от Надменност. Този храм от женствена суета беше готов да мине през деня и предизвика онези погледи, които даваха потвърждение на самоеротиката, наречена "Желана".... първият признак, че е възможен Той... половинката, която винаги си копняла.

       Но аз не само те шпионирах... не само витаех около теб... Аз те обгръщах. Галех те с безплътна милувка и попивах всяка молекула ухание и влага, която се вдигаше от теб. Къпех те с мен и пронизвах всяка част от тялото ти. Оставях се на жадното ти вдишване, спусках се през гърдите ти и поемах по струящата ти от застинала страст кръв, довеждаща ме и до мислите ти... мислите за Него.... мислите за копнежа, превърнати в онази възсладка мечта за сливане и избухване.... да... ти знаеше в себе си, че си звезда.

       Моментът, в който достигнах всяка една клетка в тялото ти и изживях драмата на твоето Тук и Сега, една разтърсваща тъга завибрира в мен и отдръпна високо над земната твърд... високо там, където Космос и Земя се допираха в целувката на гравитацията и правеха възможно чудото Живот. Осъзнавайки, че разтворен в най-летливия природен елемент Въздуха бях лишен от бурната страст на Огъня, меката, но извайваща снага на Водата и ултимативната любовна прегръдка на Земята, една ярост ме завихри и завъртя в пластовете топлина и студ. Усетих, че няма да бъдеш моя... Усетих, че не си за мен. Усетих, че присъстваш тук за някой друг и че ще споделиш нежността и себеотдайността си с някой смъртен. Вече набирах скорост, връхлитайки и опитвайки се да пронижа земята с фунията на възмездието! Доближавах те вече не като Любовник, а като похитител и разбойник, възседнал разкъсващия елемент на Небето - Вятъра. Не исках да съм вечно попътната тяга в платната на пътешествениците! Не исках да съм гальовника, отвяващ листата в гората и набраздяващ океани и морета, настръхнали в любовен порив да прегърнат недоизваяната суша! Исках да съм онова дихание на Шива, което рушеше и правеше възможно нов свят... свят, в който имаше място за мен и любовта ми!

       И ето, че те достигнах! Аз,Торнадото! Сега събличам и изсмуквам земните ти дрехи, опитващ се да съблека от теб онова тленно, което те дели от мен! Оголената ти плът се гърчеше под адреналина в кръвта ти и възкиселата страх изпускаше ужаса на предсмъртната агония! Още малко и ще те вдигна с мен и отнеса там, където ще си вечно моя.... там, където живот и смърт са без значение и там, където контурите Женственост, с които ме подмами, се сливат с монотонния пейзаж на Вселената. Сега си моя.... Сега съм Ти...