Токсична нежност
А може би съм плячка в черно - бяло
на драма гълтана с измамни сетива
в живот изпълнен със човешка врява
във който всеки търси милостта
да види утро с цветовете да изгрява
усещащ нежната рисуваща ръка...
Усещах как съм плячка в черно - бяло
забърквах в страст бои на любовта
и скрити пазех багри от тълпата
оглеждах се да видя прелестта
така очаквах милост от съдбата
да спусне шанс за вечната жена...
И знаех да съм плячка в черно - бяло
сега отчаян съм в токсична самота
с лице без кръв и тъжно побледняло
така и свише не познаха милостта
сега заглъхвам със сърце примряло
във нежната прегръдка на смъртта...
Няма коментари:
Публикуване на коментар