Сбогом мое Суфи
Посрещнах смело Г-жа Депресията с коктейл от наръчни химикали, подхвърляни на дебилния консумент под формата на невинното понятие Хранителни Добавки. Тауринът бързо проби мозъчната бариера и NADH, триптофана и невинна доза ДМТ плюс аурорикс завършиха химичния ритуал по подготовка и старт на мозъка в други измерения. Щях за няколко часа да се откъсна от мизерната холограма, наричана от зомбитата Реалност.
В трюма на космическия кораб, превозващ контейнери от херметично запечатан човешки биоотпадък към депото на Вега, освен мен имаше още стотина несретни мутанта, премазани от алкохол и химия. Съзнанието ми успяваше вече цял месец да не ги регистрира като живи същества, а като роботи, смърдящи странно за изкуствената си структура. Оказа се, че единствено перверзният ми нюх не можеше да се контролира съзнателно. Странното откритие на носа ми беше факта, че различните полове имаха и различен мирис, вариращ в скала от абсолютно непоносим до причиняващ болка. На шибания кораб имаше 78 пола. Това беше гавра… но не за дълго.
По средата на психеделичния трип, навлязъл в най - горещата си фаза, в която танцувах особен танц с едно възмутено от неспособността ми да летя колибри, една кобра изкочи от периферното ми зрения и вместо да захапе разгоненото колибри, захапа мен, без да впива зъби, издърпа ме в пустинята Гоби /не знам как я познах/ и ме захвърли в краката на странно облечено в бяло, мустакато, по всичко личащ на максимално носещ гените на ретро човек Същество. Кобрата се разтвори на пясъчинки, които, подети от вятъра, леко прикриха слънцето и придадоха на пейзажа повече театралност. В този момент Суфито /тва пък кво е?/ се завъртя и още с първия оборот бях засмукан от вихъра му. След това вече бях вихър!
След като се върнах в смърдящата на мутанти реалност, бързо се промъкнах в командния пулт и промених курса на катафалката с човешка помия към възможно най-големия и близък астероид. След това се върнах в трюма, глътнах ударна доза Мелатонин, усмихнах се блажено и затворих очи. Някъде в мен дочувах шептенето на Суфито, докато споделяхме торзиона на Хаоса: „Сметта е изпълнил предназначението си Божествен Замисъл… божествен замисъл… божествен замисъл… „
Сбогом, мое Суфи!
Няма коментари:
Публикуване на коментар